САМОКРИТИКАТА – РАЗРУШИТЕЛНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ И КАК ДА СЕ СПРАВИМ?

Самокритиката е вътрешен глас, който често ни напомня за нашите недостатъци и грешки. Докато известна доза самокритичност може да бъде полезна за личностното ни развитие, прекомерната самокритика може да доведе до ниско самочувствие, тревожност и дори депресия. В тази статия ще разгледаме как самокритиката влияе върху нашето вътрешно дете и как можем да се отнасяме с нежност към себе си, за да постигнем изцеление на душевно и енергийно ниво.

Връзката между самокритиката и вътрешното дете

Вътрешното дете представлява онази част от нас, която носи нашите детски преживявания, емоции и спомени. Когато сме били деца, сме били уязвими и зависими от възрастните около нас. Ако сме получавали критика, отхвърляне или липса на подкрепа, сме могли да развием негативни убеждения за себе си. Тези убеждения често се проявяват като самокритика в зряла възраст.

Самокритиката може да бъде начин, по който вътрешното ни дете изразява болката и несигурността си. Когато не обръщаме внимание на тези чувства, те могат да се задълбочат и да повлияят негативно на нашето психическо и емоционално здраве.

Гласът на Мама и Татко: Защо направи това? Защо не го направи по друг начин?

Тези гласове от детството ни започват да ни шептят запаметени в нас и продължават и когато пораснем. Самокритиката е пряко свързана и с вината.

И всичко това ни пречи да обичаме себе си наистина.

„Не можа ли по-добре да го направиш?„- и тук ние нищо не правим, защото вярваме, че можем и по-добре.

„Спри да се тъпчеш, защото ще напълнееш!“ – И така в продължение на живота си изпитваме вина, когато ядем.

БЪРЗА И ЛЕСНА ТЕХНИКА ЗА СПРАВЯНЕ СЪС САМОКРИТИКАТА

Когато говорим лошо за себе си – опъваме гумен ластик на китката на ръката си. Бърза и лесна техника. Така подаваме сигнал на мозъка, че правим нещо не добре, когато изпитаме болка. Така, с цел да спрем този навик на мозъка да въртим критиката в ума си.

Нежност и Любов към себе си: Пътят към изцеление

За да изцелим раните на вътрешното си дете и да намалим самокритиката, е важно да се научим да бъдем нежни и състрадателни към себе си. Ето няколко стъпки, които могат да помогнат в този процес:

1. Осъзнаване на самокритичните мисли: Първата стъпка е да разпознаем кога и как се проявява самокритиката. Воденето на дневник може да помогне да идентифицираме тези моменти и да разберем техния произход.
2. Приемане на емоциите: Позволете си да почувствате и приемете емоциите, свързани със самокритиката, без да ги осъждате. Това може да включва тъга, гняв или страх.
3. Практикуване на самосъстрадание: Отнасяйте се към себе си с разбиране и подкрепа, както бихте се отнесли към близък приятел. Напомняйте си, че е човешко да се греши и че никой не е съвършен.
4. Работа с вътрешното дете: Свържете се с вътрешното си дете чрез медитация, визуализация или писане на писма до него. Предоставете му любовта и подкрепата, които може би не е получило в миналото.
5. Търсене на професионална помощ: Ако самокритиката е дълбоко вкоренена и затруднява ежедневието ви, консултацията с терапевт е силно препоръчителна.

Стъпки за справяне със самокритиката:

1. Осъзнатост – кога се критикуваме – да се наблюдаваме. Обикновено се критикуваме в подобни ситуации от миналото. Когато се храним и изпитваме вина. Може би в училище. Мама – „Добре, де не можа ли да изкараш по-висока оценка?“ И сега си задаваме въпроса – Какво не ми достига, за да постинга това, което искам?
2. Кога критикуваме дургите? Родители, деца, партньор. Когато критикуваме, обръщаме мястото в системата. Когато критикуваме партньора – ставаме неговата майка. Когато критикуваме родителите си – ставаме техни родители, а те – наши деца.
3. Полза от критиката – травмата на унижение. Когато се критикуваме, ние се унижаваме, нас, нашето вътрешно дете. Може би си мислим, че така се мотивираме. Но това е негативен подход…Може би вярвам, че не ставам, че не съм достатъчно добра, може би така ще стана по-добра, но всъщност не…..
4. Урокът – какво уча чрез критиката? Какъв ми е урока? УРОКЪТ Е ПРИЕМАНЕ. Приемаме се такива каквито сме, с Любов и нежност.

Когато ние критикуваме и нас ни критикуват.

5. Освободете се от навика за самокритика – Мама казва: „Ти не го правиш добре, трябва по-добре“ Мама е моят авторитет и щом е казала, че не ставам, значи е така. И става навик – Защо да правя нещо, като не ставам. И да заместим с ПРИЕМАНЕ И НАВИКА НА ПРИЕМАНЕ НА СЕБЕ СИ ТАКЪВ КАКЪВТО СИ С ЛЮБОВ КЪМ СЕБЕ СИ
6. КОГАТО КРИТИКУВАМЕ СЕБЕ СИ, КРИТИКУВАМЕ ИЗТОЧНИКА, КОЙТО НИ Е СЪЗДАЛ! ОБИЖДАЙКИ СЕБЕ СИ, АЗ ОБИЖДАМ ИЗТОЧНИКА. В нас има няколко Божествени клетки и така когато се критикуваме, директно критикуваме Бог!

Вместо да се държим в омагьосан кръг, нека преминем в Божествения кръг:

АЗ ПРИЕМАМ И ОБИЧАМ СЕБЕ СИ, ТАКА КАКТО ПРИЕМАМ И ОБИЧАМ БОГ. АЗ ПРИЕМАМ И ОБИЧАМ СЕБЕ СИ, ТАКА КАКТО ПРИЕМАМ И ОБИЧАМ ТЕБ!

Когато се обвиняваме и критикуваме идват наказанията. Най-голямото наказание е Ракът!

Ние сме БОГ!

Кажи си: Аз съм Бог и аз творя моята реалност!

Какво е Бог? БОЖЕСТВЕНА ОРГАНИЧНА ГЕОМЕТРИЯ – ВСИЧКО ОКОЛО НАС

Архангел Ханиел и духовната подкрепа

В духовните практики Архангел Ханиел е известен като ангел на радостта, хармонията и вътрешната сила. Той може да бъде призован за помощ при работа с вътрешното дете, болките и самокритиката. Свързването с Архангел Ханиел може да донесе усещане за мир и подкрепа в процеса на изцеление.

Как да призовем Архангел Ханиел:

• Медитация: Намерете тихо място, затворете очи и се съсредоточете върху дишането си. Представете си мека, сребриста светлина, която ви обгръща, и помолете Архангел Ханиел да ви подкрепи в изцелението на вътрешното ви дете и намаляването на самокритиката.
• Молитва: Изразете искрената си молба към Архангел Ханиел с думи, които идват от сърцето ви. Например: „Архангел Ханиел, моля те да ме подкрепиш в процеса на изцеление и да ми помогнеш да се отнасям с нежност и любов към себе си.“
• Кристали и етерични масла: Някои хора използват лунен камък или розов кварц, свързани с енергията на Ханиел, по време на медитация. Етерични масла като лавандула или роза също могат да подпомогнат релаксацията и свързването с ангелската енергия.

Изцеление на душевно и енергийно ниво

Работата със самокритиката и вътрешното дете изисква изцеление както на душевно, така и на енергийно ниво. Комбинирането на психологически техники с духовни практики може да доведе до по-дълбоко и цялостно изцеление.

Практики за изцеление:

• Енергийно лечение: Методи като рейки, акупресура или работа с чакрите могат да помогнат за освобождаване на блокирана енергия и възстановяване на енергийния баланс.
• Творческа изява: Рисуване, писане или танцуване могат да бъдат начини да изразите и обработите

Запишете се сега и направете първата крачка към изцелението на всички нива!

С любов, Деница Владимирова – Тета практик, констелатор и практик Акащови записи

Последвайте ме в YouTube – Деница Владимирова